fliper4o's forumotion


Моля регистрирайте се smiling

Share
Предишната темаGo downСледващата тема
avatar
fliper4o
Шеф
Bulgaria Male
Възраст : 23
Мнения : 219
http://fliper4o.forumotion.net/

Чинчили

on Март 17th 2011, 00:19
Message reputation : 100% (1 vote)
Описание

Чинчилата (Сhinchilla laniger) спада към сем. Чинчилови (Chinchillidae). Нейна родина са високите планини на Южна Америка (Аржентина, Перу, Чили, Боливия). Името си е получила от индианското племе „чинча", което още преди няколко столетия е използувало изключително красивата кожа на тези гризачи за облекло. Древните инки също са използували кожите на чинчилите. Днес едно кожено палто от чинчилови кожи (необходими са около 300 бр.) се оценява на световния пазар около 100 000 долара. По външен вид чинчилата прилича на катерица, но ушите и рунтавата й опашка са по-малки. Тялото й е дълго 23 — 38 см, а опашката — 8 — 15 см. Възрастните екземпляри тежат 500 — 800 г. Очите й са големи и черни. Космената покривка на гърба й странично е от светло- до тъмносива с гълъбов оттенък, а на корема е със сиво-бял цвят. Пуховите косми са много фини, с нежен копринен блясък. Гъстотата на космите е значително по-голяма, отколкото на другите животни, поради което чинчиловата кожа е най-ценна. В природата живее на многобройни колонии (до 100 бр.)- Активна е през цялата година през нощта. Обитава естествени пещери и скални пукнатини, като е отличен катерач. Те живеят 15-22 години и са нощни животни.

Отглеждане

Чинчилата е един от най-подходящите бозайници за отглеждане в домашни условия, тъй като е ласкава и доверчива с човека. Освен това нейните изпражнения почти не миришат. Дори в помещения, където се отглеждат стотици чинчили, липсва тежката миризма, характерна за гризачите. Могат да се отглеждат поединично или по двойки. Трябва да си купите чинчила на 2-4 месечна възраст. Макар че не обичат да ги държат, ако веднъж се опитомят, те започват непрекъснато да се катерят по собственика си. Чинчилите лесно привикват на човешката ласка, но хващането им с цяла ръка е нежелателно поради хигроскопичността на нежните косъмчета. В такива случаи се препоръчва хващането им с марлена кърпа или за опашката с едната ръка и незабавното им поставяне върху другата ръка. Не обичат да се пипат заради грубостта и влажността на човешките ръце. По комфортно за тях ще е преди да ги гушнете, да топнете ръцете си в талк, бебешка пудра или в тяхната прашна баня. Не обичат да се гушкат и мачкат, но изразяват своята обич като се катерят по стопаните си или се „закачат” с тях когато не им се обръща внимание.

Клетка

  1. Местоположение
    Чинчилите са с изключително мека козина, защото от един космен фоликул израстват 60 косъма - точно това ги прави много чувствителни към прегряване. Те трябва да се отглеждат при максимум 24 С. Издържат на температури до -5 С, но все пак не е желателно да стоят дълго време на студено. Не понасят добре високата влажност. Най-добре да се отглеждат при температура 15-20 С и влажност по-ниска от 50%. Клетката да е далеч от течения, пряко слънце, горещи радиатори, климатици. Тя не обича шума, така, че клетката трябва да бъде поставена в спокойна и тиха проветрива среда. Не е добре да е в стаята, където се спи, защото е нощно животно и особено ако отглеждате повече от една може значително да тропат и шумят през малките часове.
  2. Основни изисквания
    Клетката трябва да е от метална конструкция и гъста мрежа. Практиката показва, че чинчилите успяват да се промъкнат при гъстота на мрежата 6 х 2 см. Мои новородени са се измъквали през мрежа 2,5 на 2,5. Дъното е също може да е от ситна метална мрежа, под която има подвижна метална тава за събиране на изпражненията. Може директно без мрежа, да има постилка в тавата. Това е по-добър вариант, защото не нараняват лапичките си върху мрежата, но е по-труден за почистване. Размерите на клетката по стандарт са минимум 70/70/70 см, най-добре 150 х 150 х 100 см, но по-добре по-тясна, отколкото по-ниска. Търси се повече височината – защото те са повече катерици отколкото зайци – обичат да се катерят и подскачат от етаж на етаж, а не толкова да тичат. Чинчилите са гризачи, които имат много силни задни крака и са много добри скачачи, затова клетката трябва да има капак или мрежа отгоре.
  3. Интериор на клетката и аксесоари.
    Отпред да има вратичка за отваряне с ясла или хранилка. Предпочитат се хранилки, който се закачат по стените на клетките и се поставят сравнително високо. Хранилките, особено малките, които са в ъглите, често се обръщат или чинчилите уринират в тях. Поилки - тръбичката с водата да е с метален накрайник, тъй като прогризват пластмасовите. Може да се използват също и стъклени бутилчици. Трябва да им се осигури и нещо като гнездо, в което да се крият, тъй като са изключително срамежливи. Хубаво е да има стълбички и тунелчета с диаметър около 10 см. Повече чинчили в клетка, изискват повече скривалища – те се крият една от друга по време на „скандали”. Вътре в клетката се поставя дървено гнездово сандъче с размери 30 х 20 см и височина 30 см. Сандъчето има отвор за влизане, а таванът му се отваря за контролиране на новородените и за почистване. Необходимо е веднъж на две вечери за 1-2 часа да се постави една малка вана със ситен пресят пясък, кварцов пясък или пепел с добавка на 10 % талк, в която животните обичат да се „къпят". В зоомагазините се продава специален пясък за къпане на чинчили. Трябва да се добавят към пясъка една супена лъжица сяра и 2-3 стрити таблетки нистанин – това действа антимикотично и за профилактика.Тя да не присъства постоянно, защото козинката на чинчилата може да изсъхне. Без тази „прашна баня" чинчилите не могат да поддържат в изправност нежната си козина, която лесно се скубе. Освен това прашната баня запазва структурата на косъма и топлозащитните му свойства. Чинчили, лишени от пясъчни вани и отглеждани при повишена влажност, лесно се простудяват и загиват дори при температура над 13°С. Пясъкът трябва да се заменя с нов след около 14 къпания. Аз лично го минавам периодично през микровълнова и само го допълвам, защото докато се къпе много го разпилява. За постелка се използва настилка за гризачи, не много едра, защото наранява лапичките – или такава, имитираща пясък, или от стрити кочани на царевица. Не котешки тоалетни със силикагел, защото са токсични ако ги погълне. Не тип Бенто, които стават на твърда буца при намокряне, защото са вредни при поглъщане и налепват по козинката, при мъжките и по половия орган. Да не е и талаш – спомага за задържането на паразити и полепва и наранява козината. От личен опит царевичната постелка е за предпочитане – не се къпе в нея, не мирише, безвредна ако я изяде и лесно се чисти напоения участък с лопатка. За да поддържат зъбите си в добро състояние, малките зъбльовци трябва да имат в клетката си свежи клончета от върба, бук, леска или сухи плодни клончета – ябълка или круша например, не смолисти – може да ги натрови и не костилкови. Трябва да им се осигурят също и достатъчно играчки за забавление. Можете да им направите тръби от картон или стари от PVC, в които те много обичат да спят или да се промушват. Където е възможно из клетката, нека има етажчета, за да се катерят. Издълбано дървено трупче е много красиво като декорация. От дърво може да се направи кутия с размери 15/15/45 с 3-4 кръгли отвора с диаметър по 10 см, да се промушва и крие в нея. От картон и кашони също е лесно да се оформят занимавки, но да няма мастило и боя. Те нагризват картона на дребни парченца и не го поглъщат, но е опасно ако е боядисан. Ако първия ден в който са имали досег до картон, се появи диария – нека да се извади и да не се дава повече, вероятно причината е поглъщане. Счупени саксии,делви и вази ( без остри върхове). Колело с диаметър над 25 см – дървено или желязно върши чудесна работа при невъзможност за разходки – само да няма голямо разстояние между пръчките, за да не пропадне крачето на чинчилата. Стълбичките и етажите да не са от железни пръчки, от същото съображение – често губят крачета от недомислени клетки. Да не стърчат от клетката остри парчета от мрежа, тел, пирони. Да няма лепило. Желателно да няма пластмасови елементи. Талашитените и ПВЧ плоскости попринцип се избягват от чинчилите поради горчивия им вкус, но пак е желателно да нямат достъп до такива. Лакирано дърво също. Някои чинчили гризат всичко подред, без чуство на самосъхранение, други – почти нищо. Всичко зависи от темперамента на вашата, но мой съвет е да не се подлагате на излишни рискове. Някои стопани купуват за разходки пластмасови сфери – 32 диаметър, но чинчилата не трябва да стои в нея повече от 10-15 мин. Трудно свикват с тях. Често ги свързват с нещо неприятно, не се въртят в сферата с удоволствие. Не е напълно безопасна.
    Клетката трябва да е от материал, който да се чисти лесно. Въпреки, че чинчилите не миришат, клетката трябва да бъде почиствана веднъж месечно със сапун и дезинфектант, като хубавото е, че те уринират най-често само в единия ъгъл. Рафтовете, кутиите за храна, поилката за вода трябва да бъдат почиствани веднъж седмично. Хигиената и чистотата са много важни. Престояла храна, мухлясало сено, остатъци от храна, изпражнения и престояла вода могат да предизвикат образуването на бактерии опасни за Вашата чинчила. Водата в поилките да се сменя през ден-два, не само да се долива. Дарадонките из клетката е най-лесно да се обират с прахосмукачка или малка метличка с лопатка. Настилката се пресява от екстременти веднъж месечно и се минава през микровълнова или се преварява и после се изсушава – другия вариант е да се смени напълно. Някои хора използват „повод” или каишки, минаващи през коремчето на животинката за да го разхождат в градината например – това само излишно стресира животинчето, крие рискове от нараняване и задушаване а и чинчилите лесно биха могли да се измъкнат от такава каишка.
  4. Опасности
    Чинчилата е хубаво да бъде пускана от клетката за около един час всеки ден, но те трябва да поддържат своите зъби "изпилени" - в противен случай те ще се опитват да дъвчат почти всичко наоколо. Затова чинчилите не могат да тичат свободно из дома Ви както котката или кучето. Обезопасете кабелите с алуминиево фолио. Тъй като то не винаги помага, добра идея е да промушите „апетитния кабел” през метална тръба от душ. Предупреждавайте всички, когато сте пуснали своето животинче извън клетката, защото чинчилите са много подвижни и това може да предизвика неприятни инциденти при настъпване, подритване, защипване с врата (винаги се втурват към току шо отворена врата). Чинчилите се опитват да дъвчат много предмети. Избягвайте да им давате да си точат зъбите върху пластмасови повърхности или дървени такива боядисани или лакирани, защото могат да се натровят. Моят личен опит показва, че най-често налитат на дърво, но ако си имат дървено трупче или дървени пръчици, в които да си точат зъбите няма да ви създават проблеми,когато ги пускате извън клетката. Други апетитни неща са тапетите (рядко могат да навредят в малки количества, но си е риск), книги, моливи, декоративни ароматизирани листа, сухи цветя, стайни растения (някои са силно отровни!), трохи, плодове оставени на масата, въженца, кожени колани и чанти и т.н и т.н. Ако чинчилата Ви има голяма клетка, нека стои само в нея и да не я пускате на разходки.


Хранене

Съвети за хранене

Не трябва да се прекалява с храненето, тъй като чинчилите лесно затлъстяват и това може да доведе до ялова женска. Чинчилите имат установен начин на живот ,така че е важно да се хранят по едно и също време всеки ден. Храната се приема без проблем поради вкусовите и качества, но през първите няколко дни наблюдавайте как приема храната и я смесвайте по малко със старата ако е необходимо. Средно на ден чинчилите консумират около 25-30 гр. Осигурявайте ежедневен достъп до прясна храна и вода. Чинчилите имат много чувствителна храносмилателна система,която изисква много ниско съдържание на мазнини и високо на груба храна. Сено да има винаги в ясличката. Те са тревопасни животни, а не плодоядни! Макар да обичат плодове и ядки, ограничавайте ги максимално в осигуряването им.

Храна

Дажбата на една чинчила се състои от 10 г зърно (овес, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др.) и малко ароматно сено. През зимния период се прибавят кореноплоди (моркови, цвекло) или зеле – леко позасъхнали желателно, а през лятото — трева, люцерна, листа от глухарче, детелина – сухи и в малки количества. Вода за пиене се дава на воля. Хубаво е да е дестилирана, минерална или преварена. Допълнително на животните се дават клонки за гризане и острене на зъбите, креда или тебешир и костно брашно (за набавяне на необходимите калциеви и фосфорни соли). Бременните и кърмещите майки, а също и новородените е полезно да се подхранват с овесени ядки (по 6 — 9 г на майка и 2 — 3 г на приплод) и кондензирано мляко (по 5 —7 г на майка и 1,5—2 г на приплод). Чинчилите обичат да ядат и сухари. Яде люцерна, сушени плодове, ядки и сено. Сладкишите почти винаги водят до разстройство. Когато опитомявате чинчила, важно е да й давате по малко от любимите й лакомства – парченца морков, твърда круша или ябълка – да са позсъхнали, една-две стафиди или половин лешник на ден са достатъчни. В менюто им още може да присъстват: като лакомства – орехи, бадеми, сушени сливи, сушени смокини – по съвсем малко, сушена коприва и ленено семе – не всеки ден,тиквени семки, слънчогледови семки, леща и черен чай – по мъничко, пак не всеки ден, чай каркаде и зелен чай – на листенца, царевица, шипки, сухари, солети – без подправки, като лакомство, макаронки, клонки с листа на бреза, върба, ябълка или липа, овесени ядки, грухан овес, ечемик и ръж, пшеница – небелена за покълване или грухана, елда, соев шорт (соеви хапки), бял равнец, цикория, жълтурчета – малко, детелина – малко. Сено винаги да има по много, обезпаразитено – от зоомагазин. Прави се смеска от тези неща, плюс 2-3 вида специализирани храни за чинчили от зоомагазина и се дава по мъничко, колкото да се наяде и да и остане съвсем малко, да не застоява много храна. Множество храни, предлагани на пазара имат завишено съдържание на стафиди – нека да се отстранят, преди да смесите храната с друга и да се следи да не се пада повече от една стафида или друг плод на ден. Сеното е много важно и тъй като на пазара има огромно разнообразие от такова, държа да отбележа, че е най-добре като хванете пакета да видите вътре разнообразни тревни видове, а не само едно преобладаващо. Вносното е по-добро от българското по мое мнение. В съдържанието да са изброени няколко различни вида треви – като люцерна и глухарче например.
Най-добрите храни за мен, които при смесване дават разнообразие и осигуряват всичко необходимо:

Care + Super Premium 1.5kg храна за чинчили

Една от любимите им храни, Care+ е изключително добре усвояема и добре балансирана супер премиум храна, която е разработена съвместно със ветеринарни лекари, диетолози и експерти по отглеждане на чинчили. Специален производствен процес чрез високо налягане и температура, правят протеините лесни за усвояване. Всички вредни бактерии и вируси се елиминират от суровините при производствения процес, като така се осигурява чиста и здравословна храна. Храната за чинчили има ниско съдържание на мазнини и съ-държа Омега 3 и Омега 6 амино киселини.Също така са добавени Ехинацея и Спирулина.Специалната формула за предпазване на клетките чрез Витамин Е осигурява здравето на клетките на вашата чинчила. Хелатните минерали (които са покрити в протеинова обвивка) увеличават абсорбацията на храната и снабдяването на тялото с хранителните вещества. Добавени са FOS и MOS като пребиотици, които предпазват храносмилателния тракт. Добавеният екстракт от Юка намалява миризмата от екстрементите и урината във Вашият дом, така чинчилите винаги имат свежа околна среда и не пречат на никого. Разнообразието от различни съставки в Care+ осигурява вашата чинчила да бъде здрава, жизнена и с осигурено дълголетие. Хранейки я с Care+ можете да бъдете сигурни, че сте и осигурили най-добрата храна. Съдържание: зърнени продукти, зеленчукови продукти (Юка мин 0.2%, Еханицеа мин.0.05%), Протеин от зеленчуци, Зеленчуци(Фруктоолигозахариди мин.0.0076%), Минерали, Семена, Мляко и млечни продукти, Манан олиго-захариди( от клетъчна обвивка на маята), Алги ( Спирулина мин.0.0075%). Може да присъства само тя в хранителния режим, харесва се от чинчилата и съдържа всичко необходимо, гранулирания й вид осигурява подострянето на зъбките й

XtraVital Premium на Beaphar

Пълноценна храна с ниско съдържание на мазнини и високо на влакнини. Xtra Vital е добре балансирана храна с много висока усвояемост.Чинчилите имат много чувствителена храносмилателна система. Храната съдържа моркови, флейкс грах, също и стафиди за енергийна храна за активните чинчили. Добавени са специални минерали с протеинова обвивка за подобряване на абсорбцията. Разнообразният състав и висококачествените съставки осигуряват много добро приемане. Ниското съдържание на мазнини предотвратява затлъстяването. Люцерината е добавена за подобряване на чревната флора. Прибавеното растение Echinacea увеличава устойчивостта срещу болести. Тук препоръчвам да се махнат стафидите преди употреба.

Versele Laga Chinchilla complete

Пълноценна гранулирана, екструдирана храна. Дългите влакна в пелетите осигуряват интензивна дъвкателна активност, добро храносмилане и оптимален баланс на чревната микрофлора. Добавка на пробиотици (фруктоолигозахариди и маноолигозахариди). Добавка на есенциални мастни киселини Омега 3 и 6 и лецитин за здрава кожа и козина. Не я обичат особено, но е една от най-полезните за тях.

Versele Laga CHINCHILLA NATURE

Без пелети. Само хрупкави екструдирани хапки !!! Изключва проблемът със селективното хранене;
По-малки разходи на храна и по-здрави любимци. Важни за естественото изтриване на зъбите, за оптималния чревен баланс, както и за характерния инстинкт за непркъснато дъвчене.
КОНТРОЛ НА МИРИЗМИТЕ - Обогатени с екстракт от Юка

Формула “PRO HEALTH” Обогатени с антиоксиданти, витамини, пребиотици, минерали, омега 3 и 6 мастни киселини, мая, билки,… За стимулиране на чревната микрофлора, за укрепване на имунната система, за здрава кожа и блестяща козина …. Специално създадена за възрастни и по-малко активни (живеещи само вкъщи) любимци.Идеално решение за хранене и на чувствителни животни.
Липсата на цели зърна води до значително намаляване на съдържанието на скорбяла и положителен ефект върху чревната активност. Много от тревопасните се хранят през целия ден. Затова е много важно храната да е с ниска енергийна стойност, бедна на нишесте и скорбяла и обогатена с влакнини.
Съчетанието от натурални влакнини намалава възможността за образуване на космени топки в стомаха и червата – особено важно за дългокосместите любимци. Всички храни от серията Nature са изцяло адаптирани към хранителните нужди на животните.
Nature - висококачествени смеси от натурални съставки, съдържащи всички необходими хранителни вещества, витамини, минерали и аминокиселини.
Nature - пълноценни храни със здравословни съставки за добро храносмилане, зъбна хигиена, блестяща козина. Голямото разнообразие на съставките е гаранция за неустоимия им вкус и приема с апетит от животните

Размножаване

Чинчилите могат да се възпроизвеждат само ако са живели заедно в една клетка поне 2-3 месеца. Количеството приплод които раждат са 1-4 броя а в повечето случаи по 2 броя. Полова зрелост чинчилите достигат на 6 —7-месечна възраст, като особено плодовити са до 10—12 години. В природата раждат 1 — 2 пъти годишно, но в домашни условия — 2 — 3 пъти. Бременността продължава 111-113 дни. След оплождането може да откриете breeding plug – това е вещество, с което мъжкият е „запушил” женската, за да не може да я оплоди друг мъжки. То се втвърдява и се изхвърля след няколко дни от женската, като наподобява парче силикон, с дължина около 3-4 см, усукано в единия край и еластично.
Женската раждa малки които са напълно развити (окосмени, прогледнали, с развити зъби и способност за бягане). На 1-седмична възраст са способни за самостоятелно хранене, но бозайният период продължава до 2 месеца. Най-често след втората седмица започват да ползват и ваничката за къпане. След възраст 2,5 -3 месеца малките се отделят от родителите си в други клетки. Майките са способни да забременеят 12 ч след раждането. Не е нужно мъжкият да се отстранява от клетката, но е добре да се наблюдават. Ако след раждането опитва да покрие женската и тормози малките, като ги сбутва е добре за един ден да се отдели, докато женската се поуспокои и отпочине. 2-3 дена след раждането е нормално мъжкият отново да поиска да заплоди женската, тя ще му даде ако е сметнала, че няма нужда от почивка, намеса не е необходима.

Полова възбуда

Половата възбуда при чинчилите настъпва в определен периодичен цикъл.За една година се повтаря няколко пъти през 41 дни\30-50 дни при различните породи\и трае 2-7 дни.На третият ден от цикъла влагалището е открито и чинчилата изпуска влагалищен секрет\бяло-перлена течност\.Можете да разберете кога е настъпил цикъла по това, че чинчилата става игрива и много активна през деня. В този период пясъчната баня е забранена. Двамата започват да се гонят из клетката.По това време половите органи и на двамата става по-големи и по-розови. При мъжкият се оформя половият член по разбираемо, докато при женската по- рядко се забелязва оформеният полов орган.Зачеването зависи от климата и времето от годината.Усилено полово увеличение и периода за зачеване е ноември-май а най-активният - януари-февруари.По време на оплождане и двамата издават характерният за тях звук. Периода на размножението трае 2-7 дена като през 12 часа женската си открива влагалището и е готова за оплождане.

Оплодена чинчила

Оплодената чинчила носи своето поколение 111дни (105-120дни при различните породи). Ранният стадии на забременяване е много труден да се определи. Може да се изследва при ветеринар но това може да увреди плода. А по-достоверният начин е до 30 ден ако не се разгони женската или откриване на т.нар. breeding plug. Бременната чинчила когато стане на 8 седмици се забелязва оформяното на млечните жлези които са 3-4 броя и много рядко 6 броя. На 2 месец от бременността вече можеш да усетиш плода, докато я държиш в ръка. За целта трябва много да се внимава за да не се увреди плода. Ако през периода на бременност водиш често майката в друг дом или на ветеринар също може да се роди увреден плод. При наближаване на родовият процес да се преустановят разходките. Наближаването на раждането може да се определи по набухване на влагалището. По това време също се уголемяват и млечните жлези. Чинчилата става неспокойни и издава характерните за нея звуци. В последната седмица от бременността се оставя сама без да се безпокои и да не се държи в ръце. Забелязва се през последните дни от бременността, че в гнездото майката се проскубва и се образува приятен пух за идващото поколение, но често в домашни условия тя не се скубе и ражда малките на пода на клетката, в някой затъмнен ъгъл.

Родов процес

Обикновено чинчилата ражда рано сутринта в периода между 5.00-8.00 часа. Процеса на раждането продължава около час или в зависимост от броя на приплода. При настъпване на раждането се наблюдава че от влагалището на чинчилата потича слуз. След това се показва прозрачно балонче което се изпълва постепенно с околоплоднии води и в същият процес излиза и приплода. В резултат на активните мускули на матката това става за няколко минути. За да се предотвратят трудности при раждането е необходимо 2-3 дни преди това да се дава захарна вода или гликоза. Те са бързоусвоими и безвредни за майката. Гликозата действа за бързото свиване на матката след раждането. Гликозата може да се дава във воден разтвор или суха. Гъстият сироп се дава 2-3грама а сухият 1,5-2 грама. Ако е необходимо на женската се помага да роди по –лесно. След като излезе балончето и приплода с него се пука и бебето е на бял свят. Благоприятният край на раждането изцяло зависи не от последния момент, а от жизнените и здрави бебчета. 12 часа след раждането чинчилата може да се заплоди пак. Ако след раждането половият орган е увреден обърнете се към ветеринар. Забранява се пясъчната баня по време и след раждането до 11 дни. Чистотата е задължителна. Дайте купичка с вода при майката след раждането, защото обикновенно тя не мърда от малките. Също така малко мед на върха на пръста, две стафидки и четвърт орех преди и след раждането подсилват майката. Когато наближи времето за раждане, увеличете дажбата на овесени ядки и коприва за добра кърма. Продължете захранването седмица след раждането.

Новородени

Новородените са почти готови за самостоятелно отглеждане. На петия-шестия час от раждането,ако майката бяга от приплода,това значи,че тя няма мляко и се започва изкуствено захранване. Ако има мляко/достатъчно/не се дохранва до 7-10 ден. Новородените трябва да се наблюдава по-внимателно 3-4 дни. Еднодневна чинчила може свободно да се предвижва. Подрастващото поколение се развива доста бързо. Във възраст 5-8 месеца те са готови за размножение. Малките могат да се хранят със зърно след 10-14 ден от раждането си. Чинчилите се дохранват с пастьоризирано мляко 1,5% или,ако имате в наличност прясно издоено козе мляко. Козето мляко е най-близко до това на чинчилите. През 15-20 минути майката се връща във гнездото и ако заподозре нещо нестандартно \в гнездото\може да прегризе своя приплод. След първата седмица малките започват да бозаят през период 2,5-3 часа. Бебетата са много смели и активни,но при появата на човек издават тревожни звуци. Бързият растеж на приплода не зависи само от храната,а и от племенните качества които получава от родителите си. Едно месечна чинчила е два пъти по-голяма отколкото при раждането си,а на 9 месеца се води възрастна.

Спечелване на доверие

Стъпка #1 = Накарайте ги да проявят интерес към вас.
Първата стъпка в сприятеляването с новата ви чинчила , е тя да разбере , че вие не сте заплаха за нея. Отворете вратичката на клетката и сложете ръката си вътре.Ако чинчилата ви не е свикнала с хора , е много вероятно тя да избяга и да се скрие в някой ъгъл на клетката.Ако се скрие в кутия/къщичка и не иска да излезе бавно извадете кутията така , че чинчилата да ви погледне.Сега просто стойте спокойно.
Ако сте късметлии да имате любопитна чинчила то тя бавно ще започне да се доближава и катери по вас.Ако след известно време тя не показва интерес към вас,ще трябва да опитате да я примамите с стафида.

Примамването с стафида:
(Запомнете чинчилите могат да ядат само по 1 стафида на ден , така че може да ви отнеме известно време)
Ако чинчилата ви досега не е виждала стафида тогава трябва да я научите първо какво е това.Опитайте се да и го подадете през решетката на клетката,ако не го вземе го поставете някъде в клетката , така че чинчилата да има време и място да го разучи.Когато разбере колко хубави са всъщност чинчилата ще започне да ги взима и от ръката ви .

Стъпка #2 Изкачване по ръката ви
Веднъж щом чинчилата реши , че сте и интересни , тя ще мине напред но ако се уплаши и избяга назад отново , не мърдайте . Чинчилата ви скоро ще разбере , че няма да я подгоните . Тогава започва веселбата .Той ще идва напред и ще се връща назад отново.С всеки път той ще се приближава с по няколко стъпки/подскоци и отново ще избягва.Накрая той ще докосне ръката ви дори може и да опита дали сте вкусни. Ако започне да се свива в задния край на клетката и се развълнува тогава приключете урока и продължете по късно.Когата свикне да стой на ръката ви значи сте спечелили някакво доверие .

Стъпка #3 Галенето
Почти всички мои чинчили обичат да ги почесвам зад ушите,под брадичката , и зад предните им крака и дори по коремчето. Номерът е да ви допуснат да го правите . Веднъж щом свикнат с присъствието ви е време да започнете да се отпитвате да ги погалите. Аз слагам ръката си в клетката с изпънат показалец .По лесно е да започнете от върха на главата и да достигнете до ушите (не обичат да се пипат по мустаците). Начинът по който аз го виждам е , че ако те идват сами при мен е по-лесно, но аз уважавам тяхното пространство.Когато дойдат до мен аз се опитвам да ги погаля по главичката. Колкото по малко движите ръката си толкова по-добре. Първоначално те ще избягват отзад в клетката. Скоро се връщат и опитвате отново , ако се разтроят и не идват до ръката ви е добре да почакате няколко дни преди да опитате отново.Идеята е да спечелите доверието им , а не да го загубите. Аз имам няколко чинчили който са много чувствителни.В момента в който ги докоснеш те за почват да си тръскат главата и да се почесват.Тези не могат да станат толкова галъовни , но все пак обичат да се катерят по вас! Тези чинчили който обичат галенето ще си затворят очите ще повдигнат лапички , и до толкова ще се отпуснат , че дори може да паднат !

Заключение:
Всички чинчили са различни.Някой може да следват този пример перфектно , а други да го правят болезнено бавно. Някой може да обичат галенето още отначало. Написах това за да дам няколко идеи как да спечелим доверие.Каквото е се е получило при мен , може и да не се получи при вас. Когато всичко опира до вас и вашето животно, вие ще трябва да разберете кое е правилно за вас. Но за всяко животно любовта и времето са винаги 2-та най-добри начина .

Болести при чинчилите

Инфекциозни:

Ентерит (чревна инфекция)
Ентеритът е едно от най-често срещаните заболявания при чинчилите. В много от случаите не може да се определи причината за него. С едни и същи симптоми протичат ентеритите с причинители: бактерии, вируси или протозои. Най-често причинители са Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhimurium, E. coli и Giardia. Клиничните симптоми при това заболяване варират от депресия до смърт. При чинчилите често се проявява диария, но тя не е задължителен симптом. Други признаци на заболяването са липса на апетит, частична парализа, болезнен корем. Причинителят на ентерита може да се определи чрез изследване на фекалии. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение, защото много често изходът може да бъде фатален.

Пневмония (респираторна инфекция)
Пневмония е възпаление на дихателните пътища. При чинчилите пневмонии се срещат често и техните причинители са най-често Bordetella, Pasteurella, Pseudomonas и Е. Коли. Влажни и мръсни клетки са преразполагащи причини за това заболяване. Клиничните симптоми са изтечения от носа и очите, загуба на апетит и разрошена козина. Изходът от това заболяване може да бъде летален. При първи признаци на заболяването трябва да се търси помощ от ветеринар и да се започне лечение. Лечението включва поддържащи грижи и антибиотици.

Трихофития
Trichophyton mentagrophytes е типичен причинител на трихофития при чинчили. При това заболяване се наблюдава косопад и червени лезии по носа, краката и около очите. Това е сериозно заболяване и при него сериозно се уврежда козината на заболелите чинчили. Лечението се предписва от ветеринарен лекар след доказване на заболяването.

Неинфекциозни болести

Лигавене
Това състояние се характеризира с постоянно изтичане на слюнка по кожата на брадичката на чинчилата. Други симптоми са загуба на апетит, язви в устата и загуба на кожа под брадичката. Основната причина е много израстнали кътници. Минерален дисбаланс, който довежда до лошо израстване на кътниците довежда до това заболяване. Временното лечение включва подрязване на засегнатите зъби и даване на минерални добавки. Предоставяне на дървесина и минерални блокчета за дъвчене може да предотврати това заболяване, но не е сигурно понеже се предава и генетично.
При чинчилите се среща и сами да дъвчат своята кожа. Някои от основните причини за това поведение са скука, мръсни кожи, диетичен дисбаланс и наследствени фактори. Това състояние е сериозен проблем в кожната индустрия. За справяне с този проблем е необходимо да се осигури на животните играчки, които те да дъвчат. Висока температура и висока влажност не се понасят добре от чинчилите. Повечето проблеми възникнат в случаите, когато клетката се поставя на пряка слънчева светлина и на недобре вентилирано място.

Успех с отглеждането на това прекрасно животно!
автор(и): blackrose1989


~ от Шефа
Предишната темаВърнете се в началотоСледващата тема
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите