fliper4o's forumotion


Моля регистрирайте се smiling

Share
Предишната темаGo downСледващата тема
avatar
fliper4o
Шеф
Bulgaria Male
Възраст : 23
Мнения : 219
http://fliper4o.forumotion.net/

Как се пише интерпретативно съчинение

on Декември 21st 2011, 23:21
І. Жанрово съдържателна характеристика - ученически текст на тема,
свързана с художествената литература. В него, както във всяка научна
статия, се изказват определени твърдения, чиято истинност се доказва.
Съдържанието му по същество е едно съотнасяне на възгледите за света и
човека на писателя с възгледите на автора на статията.

ІІ. Видове теми, според начина на тяхното формулиране

1. Тема-съждение - "Трагичното и комичното в образа на Дон Кихот"; във
формулировката пряко е отразен проблемът (идеята), върху който ще се
разсъждава.

2. Тема-въпрос - "Какво е вашето отношение към Санчо Панса?"; предполага
по-голяма свобода при тълкуването, защото акцентът пада върху позицията
(отношението) на адресанта.

3. Тема-понятие - "Образът на Дон Кихот"; липса на указания за
насочеността на разсъжденията, но позволява свобода в интерпретацията.
Адресанта сам определя проблема, основната идея в разсъжденията. При
този тип теми заглавието не дава насока за разработка на героя.

ІІІ. Осмисляне на темата

1. Теза - максимално обобщена позиция, в която авторът поставя за цел да
докаже своето съждение. В изложението тази обобщена формулировка ще се
развива на части по смисъл и основна мисъл (допълнителни тезиси), които
ще се доказват чрез документи, аргументи, факти, разсъждения и
илюстративен материал.

IV. Структура на темата

1. Увод - ориентация в проблема и въвеждане на читателя. В него се
включва тезата

а) допускани грешки:

* голям и несъразмерен увод

* общ, отвлечен увод

* биографичен увод

* художествен увод

* бомбастичен увод

* дежурен увод

2. Изложение (доказателствена част)

а) структура на доказателствената част

* дедуктивен метод - извеждане от обща представа на частни изводи

* индуктивен метод - от частни изводи се извежда общото

б) допустими аргументи в доказателствената част

* факти от съдържанието на художественото произведение

* собствени съждения, появили се в резултат от четене или
съприкосновение със заобикалящия свят

* теоретико-литературни определения за доказване на научни положения при
доказателствата

в) изисквания към изложението

* пълнота

* целенасоченост

* системност и последователност

* свързване на съдържанието и формата

* художественото майсторство на автора да се отчита в цялстното
изложение

* изява на личното отношение

г) допускани грешки

* отклоняване от темата

* несистемност на изложението

* схематизъм - изложението да е изградено като план тезис

* преразказ

* фактически грешки

3. Заключение - извод от всичко, анализирано в изложението

а) допускани грешки

* бомбастичност

V. Видове стилистични грешки

1. Дълги и неясни изречения

2. Повторения

3. Неправилни изречения

а) липса на логическа връзка

б) неправилен словоред и местоименни форми

в) неточна употреба на думи

4. Паразитни думи

5. Неправилна връзка с цитата

VI. Правопис

Същност, жанрова специфика, структура

Това е вид литературно съчинение, което представлява целенасочена,
задълбочена и аргументирана интерпретация на художествен текст или откъс
от него във връзка с формулираната в заглавието тема.
Литературноинтерпретативното съчинение има своя ясна и строго обособена
структура, състояща се от увод, теза, аргументация и заключение. Като
първи, въвеждащ елемент, се обособява уводът. Той трябва да бъде
целенасочен, осъществяващ връзка с проблематиката на произведението,
която ще се интерпретира по-нататък. Не бива да се допускат клишета и
шаблони, обща фразеология, схематизъм. В тази встъпителна част бихме
могли да “положим” разглеждания текст в по-широкото поле на историческия
и културния контекст, да очертаем неговата специфика на фона на епохата,
в която възниква, да го съпоставим с традицията. Следващият елемент в
структурното изграждане на този вид съчинение е тезата. Тя представлява
кратко, ясно и целенасочено становище, осмислящо съдържащия се в
заглавието проблем, и дава представа за собственото мнение, за личното
отношение на пишещия. Тезата трябва да е добре откроена и ясно заявена и
да изяснява основните аспекти на темата.

Централната и най-обемна част в изграждането на писмения текст е
аргументацията. Тя представлява поредица от разсъждения, които
изчерпателно разгръщат и обосновават тезата. По същество това са нашите
коментари, изводи, обобщения, произтичащо от формулирания в заглавието
проблем и опитващи се да го осмислят, изяснят и мотивират. В логически
изведената верига от подтези е необходимо да се открои личното отношение
към темата, както и разбирането на същността и посланията на
художествения текст. В структурирането на тази част от писмената работа
са възможни два подхода - или да подредим отделните елементи по сила и
важност, или в анализа да следваме хронологията на основните моменти в
художествения текст. Необходимо е разсъжденията да бъдат задълбочени и
целенасочени, т.е. да навлизат в същността на произведението и да го
интерпретират във връзка със заявената в заглавието тема, както и да
изчерпят важните аспекти на тази тема, с други думи - да бъдат
достатъчно богати и пълни.

Всяка нова, поредна подтеза се отделя графически от предходната и се
оформя в самостоятелен абзац. От друга страна трябва да съществува
логическа връзка между отделните подтези, да са налице плавни и
естествени преходи между тях. Общата фразеология и самоцелният преразказ
са недопустими в рамките на този вид съчинение и говорят за непознаване
на неговите жанрови особености. Насочването на вниманието към определен
момент от художествения текст и неговото кратко пресъздаване е възможно
тогава, когато служи за опора или илюстрация на нашите разсъждения,
изводи, обобщения. Цитатите не са задължителен, но са възможен и
обогатяващ аргументативната част елемент от писмената работа. Те нямат
доказателствена сила, но могат да подкрепят и илюстрират съответното
становище по проблема. Трябва да се подбират внимателно, да не се
прекалява с тях, да бъдат кратки, ярки и точни.

В графическото оформяне на цитатите трябва да съблюдаваме следните
по-важни изисквания:

- когато се цитира от прозаическо произведение, цитатът се отделя от
разсъжденията с двоеточие, оформя се на същия ред и се поставя в
кавички;





љ

когато се цитира от стихотворение или текст в мерена реч, цитатът също
се отделя от разсъжденията с двоеточие, но се обособява на нов ред и не
се поставя в кавички;

- когато цитатът представлява отделна фраза, отделен израз от
художествения текст, вплетен в нашите разсъждения, се поставя в кавички.


Глаголното време, в което се пише, е сегашно историческо (комбинация от
сегашно, минало неопределено - за вече приключили спрямо основното
действие моменти от художествения текст - и бъдеще време - за събития,
които предстоят). Интерпретирайки текста е необходимо да постигнем
смисъла му като “разчетем” преди всичко неговите структура, символика и
връзките му с различни литературни, социокултурни и ценностни контексти.
В рамките на анализационните процедури трябва да покажем задълбочени
историко- и теоритиколитературни познания и уместна употреба на
подходяща терминология. При това наблюденията върху художествената
специфика и структурата на текста не бива да са обособени в отделен
абзац, механично “пришит” към същинската част, а да бъдат вплетени
органично и умело в нея, да представляват неразделен елемент от
цялостната аргументация.

Завършващата част на литературноинтерпретативното съчинение е
заключението. То трябва да е целенасочено и да открои нашето генерално
обобщение, свързано с формулирания в заглавието проблем. И тук не бива
да допускаме клишето и шаблона, готовите езикови формули. Писмената
работа трябва да е оформена адекватно и в стилово отношение - езикът да
е жанрово уместен, ясен, точен, логичен, богат, изразителен, образен.
Като всеки текст, литературноинтерпретативното съчинение трябва да
притежава качествата стилово единство, цялостност, завършеност.

Критерии за оценка на литературноинтерпретативното съчинение

Когато се оценява този вид писмена работа, се имат предвид следните
умения:

- стриктно придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид
писмени съчинения (подходящ увод; откроена и произтичаща от поставения в
заглавието проблем теза, пълни, точни и целенасочени и задълбочени
разсъждения по темата, показващи пълноценни знания по литературна теория
и история; синтезиращ извод);

- наличие на плавни, естествени и логични преходи както между отделните
структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези
в рамките на същинската част;

- адекватни наблюдения върху художествената специфика на текста;

- умение литературният текст да се “положи” в историческия и културния
контекст на своето време, както и да се правят уместни междутекстови
паралели;

- графично оформяне на съчинението;

- стилово единство, цялостност, завършеност на писмения текст;

- избор на глаголно време;

- равнище на овладяване на граматичната, правописната, пунктуационната
норма на съвременния български книжовен език.

Конкретно оценяване на литературноинтерпретативното съчинение

Отличен 6 се поставя на писмена работа, в която се открояват разбиране
на посланията на художествения текст и умения той да се интерпретира
целенасочено и аргументирано. Овладяна е композиционната структура,
валидна за съответния жанр писмено съчинение. Уводът е целенасочен;
тезата е откроена, ясно заявяваща становище по темата; изведена е
логически обвързана верига от подтези; заключението има обобщаващ
характер. Разсъжденията са пълни, точни, задълбочени, аргументирани,
осмислящи темата. Налице са адекватни наблюдения върху жанровите,
структурни и езикови особености на художествения текст. Овладян и умело
използван терминологичен апарат. Коментирана е връзката между
литературния текст и историческия и културния контекст. Езикът е ясен,
точен и богат. Използвани са разнообразни стилови средства.
Демонстрирани са висока езикова култура, аналитични умения, задълбочено
литературно мислене. Напълно овладяна граматична, правописна и
пунктуационна норма.

Много добър 5 получава съчинение, което задълбочено и целенасочено
интерпретира поставения в заглавието проблем. Писмената работа има ясна
структура и отговаря на жанровите изисквания на
литературноинтерпретативното съчинение. Пропуските в аргументацията са
незначителни. Наблюдават се много добри, макар и непълни изводи и
обобщения върху структурно-композиционните и езикови особености на
художествения текст. Коментира се връзката с историческия и културния
контекст. Езикът е богат и точен. Правописната и граматичната норма е
овладяна. Допуснати са единични грешки във вътрешноизреченската
пунктуация.

Добър 4 се поставя на писмена работа, в която се откроява целенасочена,
макар и непълна теза. Аргументацията частично осмисля и интерпретира
темата, а на места е противоречива. Налице са отделни композиционни
слабости. Наблюденията върху художествената специфика на текста са
повърхностни и недостатъчни. Отчетена е връзката с историческия и
културния контекст, но изводите са бегли и неубедителни. Езикът е точен.
Допуснати са единични граматически, правописни и пунктуационни грешки.

Среден 3 получава съчинение, което в общи линии се придържа към
жанровата специфика, но само бегло и повърхностно интерпретира темата.
Липсват ясно заявени теза и подтези. Аргументацията е противоречива и
със съществени пропуски, изводите и обобщенията са повърхностни и
елементарни. Допуснати са отделни фактологически грешки. Посочени са
някои тропи и фигури, както и основни структурни и композиционни
елементи на художествения текст, без обаче да е осмислена функцията им.
Литературният текст най-общо е ситуиран в неговите исторически и
културен контекст. Езикът е беден, изказът - неточен. Допуснати са чести
и различни по вид граматически, правописни и пунктуационни грешки.

Слаб 2 се поставя на писмена работа, в която са налице неразбиране на
смисловите послания на художествения текст и невъзможност да бъде
интерпретиран. Разсъжденията са бедни, повърхностни, елементарни,
нецеленасочени, хаотични. Не се познават основните компоненти и езикови
особености на художествения текст. Допуснати са груби фактологически
грешки. Не се осмисля връзката с историческия и културния контекст.
Незадоволителна езикова култура. Напълно неовладяна граматическа,
правописна и пунктуационна норма.


~ от Шефа
деко777
Потребител
Потребител
Bulgaria Male
Възраст : 22
Мнения : 1

Re: Как се пише интерпретативно съчинение

on Май 12th 2013, 14:08
Това е много полезно!
avatar
fliper4o
Шеф
Bulgaria Male
Възраст : 23
Мнения : 219
http://fliper4o.forumotion.net/

Re: Как се пише интерпретативно съчинение

on Май 18th 2013, 21:10
@деко777 написа:Това е много полезно!
радвам се, че е било полезна на някого smiling


~ от Шефа
Sponsored content

Re: Как се пише интерпретативно съчинение

Предишната темаВърнете се в началотоСледващата тема
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите